Чаатай Улусой е постигнал повече от това, за което е мечтaл като 19-годишен и е в период, в който встъпва на големия екран.
Достигнал е до позиция, за която дори не е мечтал и нещо повече - работи за да постигне още. Срещнах се с един такъв човек. През 2009 година, когато правех първите си крачки в журналистиката често ходех в Istanbul Universitesi Orman Fakultesi. Тогава 19-годишнияt студент в този университет Чаатай искал да стане треньор по баскетбол. Сега 25-годишнияt Чаатай казва: "Ще си купя къща в Лос Анжелис", за което повечето от нас дори не смеят да мечтаят.
Когато човекът, който срещу мен е бил на 19 години може би сме ходили в един университет, пътували сме с един и същи автобус, даже може да сме стояли на съседни маси в университетското кафене. Но сега седящият на масата срещу мен човек, който очаква въпросите ми, след сериалите си и сега с филма си вече се намира на съвсем различно място. Не разбирайте погрешно думите ми. Не е така. Не се съревновавам с него - нито съм толкова талантлив, нито съм толкова красив. Нека насреща му излезе някой, който е уверен в себе си. Аз само мога да му задавам въпроси, това и направих.
В началото на разговора казва: "Много съм развълнуван, не мога да се отърся от това чувство." И докато прави опит да попита нещо, казвам: "Тук въпросите ги задавам аз" и започвам с "Как върви животът ти?". Отговаря на този въпрос, като говори за Delibal, в който играе и за който вие вероятносте чели и сте гледали трейлърите по телевизията. Защото ума му е зает с това.
Чаатай: "Добре съм. Малко съм развълнуван заради филма ни. Това е проект, който ни беше много на сърце, за който се трудихме много. Идеята дойде преди една година и половина.. Още преди да е свършил първи сезон на Medcezir, исках да снимам филм. Отидох при Али Билгин и му казах: Батко, аз искам да се снимам във филм.. Да е нещо различно, със сложен сюжет..Той се съгласи и каза да отидем да говорим с Керем Чатай. Отидохме и говорихме. Казаха да сформираме екип, избраха се сценаристи и започнахме подготовката.
Чаатай: "Добре съм. Малко съм развълнуван заради филма ни. Това е проект, който ни беше много на сърце, за който се трудихме много. Идеята дойде преди една година и половина.. Още преди да е свършил първи сезон на Medcezir, исках да снимам филм. Отидох при Али Билгин и му казах: Батко, аз искам да се снимам във филм.. Да е нещо различно, със сложен сюжет..Той се съгласи и каза да отидем да говорим с Керем Чатай. Отидохме и говорихме. Казаха да сформираме екип, избраха се сценаристи и започнахме подготовката.
Без да издаваме подробности, да кажем нещо за Delibal. Палавия хипстър Баръш (Чаатай Улусой), който учи архитектура и свири на барабани ще се влюби в успешната студентка-стипендиантка Фюсун (Лейля Лидия Туутлу), която не вдига глава от уроците. И тогава ще стане, каквото ще стане... Нека ви дам още един жокер: това е един тъжен филм. Останалото ще го видите. Ето какво казва Чаатай за филма:
Чаатай: Поискахме да направим нещо, което досега не е било правено, да е нещо много различно, което да бъде забелязано и оценено.. Мисля, че се получи много хубаво, сигурен съм, че ще се хареса.. Ние направихме всичко по силите си..
Когато казва: Направихме всичко по силите си, не го казва просто ей така.. За този филм в продължение на пет месеца е вземал уроци по барабани отизвестния музикант Серкан Айман.. И по този начин към китарата, на която е почнал да свири на 17 години е прибавил и барабаните.. За негомузикалния инструмент изглежда е важен..
Чаатай: Поисках във филма характерът ми да свири на някакъв музикален инструмент.. За да придадем колоритност на образа казах, че трябва да има някакъв музикален инструмент.. Отначало ми се стори много трудно, помислих си, че няма да мога да смогна. Но после се запознах със Серкан Айман, поговорихме си с него. Каза ми, че имам добър музикален слух, ще ми бъде лесно и за кратко време ще успея да се справя.. Така и стана.. Имах голямо желание да науча да удрям на барабани.. Според мен един актьор трябва да има връзка с някакъв музикален инструмент. Придава цвят на визията и работата ти.. Дори само върху музикалния инструмент може да се напише сценарий за филм.. Това е нещо с отворен край..Колкото повече неща знаешда правиш, толкова повече различни характери можеш да пресъздаваш. В Medcezir знаех да свиря на китара, вземах китарата в ръка, пишеха сценария, иаз свирех и пеех..
Според мен характера, който пресъздава във филма е хипстър, но според Чаатай той е ъндърграунд и че той е противоположен на него самия.
Чаатай: Той няма нищо общо с мен. Аз не съм толкова хиперактивен човек. В сравнение с него съм малко по.-улегнал.. Той прави всичко без да мисли, но аз първо обмислям всичко много добре и след това правя крачка напред..
Така и става.. Виждам го по време на снимането на фотосесията.. Снима се едно видео и менажерът му ми казва: След малко може да каже, че не се е получило добре и ще те помоли да го снимате отново.. И наистина става така..
Чаатай: Може ли да снимаме отново?
Когато му казвам, че се колебае и мисли много, той вече започна да дава обяснения..
Чаатай: Да кажем, че подхождам сериозно към нещата.. Искам само работата, която вършим да се получи добре, затова е така. Защото имам право да го правя само веднъж. Понякога така става по време на снимките, така се получи и във филма. В местата, където смятам, че не съм се справил добре, моля отново да снимаме сцената. И в сериала имаме това право, но понеже там работим с невероятно бързо темпо и ако правиш това непрекъснато, тогава ставаш отблъскващ.. Затова, когато се снимам във филм се чувствам много по-добре. Чувствам се уверен в работата, която върша. Защото имаме времена разположение. И в този филм стана така. Имаше някои трудни сцени, които поисках да снимаме един-два пъти. Благодаря на режисьора, че ни позволи това.
Разказа ми и за сцените, които искал да се снимат повторно, но за да не ви дам подсказка относно филма с тях, няма да ви ги кажа.. Също така сподели с мен, че през септември щял да почне да се снима в нов сериал, според него това щял да е малко повече крими сериал, за снимането на който подготовките са почнали още през изминалия август.. Мога да ви кажа, че в Америка е вземал уроци по стрелба.. Детайлите са били известни, но все още не били декларирани..
Животът му е много натоварен.. Любопитно ми е дали има приятели и какво прави в реала.. Започва да разказва:
Чаатай: Детството ми мина в Авджълар и повечето от познатите ми са от там.. С тях успявам да се виждам тогава, когато отида да видя семейството си.По принцип свободното си време прекарвам с приятелите ми, с които снимаме сериала, защото свободното ми време съвпада с тяхното.. Сред приятелите си нямам много такива, които мога да ги нарека истински приятели.. Имам много познати, но приятелският ми кръг е много ограничен. Сигурно са не повече от 10 човека. И те са хора от сектора, когато се съберем имаме за какво да говорим.. Водим приятни разговори..
Смята, че има полза от това да прекарва времето си с колегите си от сета..Мисли, че това е авантаж за него, защото по този начин опознава хората околосебе си.
Чаатай: И Medcezir, и АФК прибавиха много приятели в живота ми, с някои от които все още се срещам..
Титлата му за Бест Модел 2010 година, после участието му в сериал, накрая големия екран, всички тези неща съм ги виждал при Кенан Имирзалъоглу… Имирзалъоглу през 1997 година беше избран за Бест Модел, после започна да играе в сериала Deli Yurek, после с Уур Юджел игра във сериала Alacakaranlik, последва участието му във филма Yaz Tura и след всички тези роли започна да се говори за него като актьор, който пресъздава еднотипни персонажи. Дали и Чаатай ще последва неговия път?
Чаатай: Започнах със сериала АФК.. За пръв път застанах пред камерата.. Нищо не знаех, нито за техническата страна на нещата, нито за актьорството.. Но с течението на времето реших, че ще упражнявам тази професия.. Казах си, че ще направя всичко възможно, за да се развивам като актьор. Подчиних живота си на това.. Но чувствам следното..Между АФК и Medcezir имаше разлика..Така както сега има разлика между Medcezir и Делибал.. Или с други думи, мисля, че пътя, по който вървя е добър.. Това е важно както за зрителя, така и за да може аз да се чувствам удовлетворен.. Искам да
върша различни неща, да вървя прибавяйки към тях все нови и нови неща.. Следващия ми сериал ще бъде много по-различен от Делибал. Чувствам, че се развивам в тази насока..
Чаатай: Снимането на филм си има своя привлекателна страна.. Отговорността там е много голяма. Затова съм развълнуван и напрегнат. Затова с нетърпение очаквам бъдещите коментари за филма. Трейлърът на филма беше пуснат и ние получихме много хубави коментари за него.. Почувствах се много щастлив. Как да го кажа.. Много съм развълнуван! От доста дълго време не съм се чувствал така развълнуван..
Когато казваше това имаше в предвид това, че за последно в това душевно състояние е бил по време на излъчването на първи епизод на Medcezir.. Оттогава са минали 2.5 години..
Чаатай: Полагаме много усилия и искаме да се получи една много хубава работа. И затова правим всичко по силите си.. Отделяме много време за това. Почти цялото си време прекарваме на сета и според мен е напълно нормално да се чувствам развълнуван и напрегнат.. Когато споменавам критиките, разговорът се задълбочава. Казва, че е открит за критики и че взема под внимание всички коментари, свързани с него.
Непременно ще прочете критиките и за филма. Започва да разказва..
Чаатай: Случва се следното..Не ни дават никакво време да свикнем с това. Аз излязох от конкурса. В момента следя тези неща и виждам, че се постъпва по същия начин и с младите ни приятели.. Сигурно системата действа по тоя начин, но аз все още не съм успял да я проумея.. Навремето може би се е случило същото с батко Кенан(Имиразълоглу) сигурно същото го е изживял и Къванч.. За свое име мога да го кажа, че аз го изживях това. Излизаш от конкурса, започваш да играеш в сериал. Хората не ти дават време да свикнеш с промените в живота ти, веднага започват да те критикуват.. Казват, че сложили някакъв модел да играе, че какво знае той за актьорството и прочие и прочие.. Не ти дават време да се развиваш.. И техните остри реакции те обезкуражават.. И се питаш да не би да вършиш нещо грешно.. След време, когато вече започваш да вършиш по-добре някои работи, коментарите започват да се променят.. Но системата е същата.. Сега и младите ни приятели, които от конкурса отиват да снимат сериал, ги критикуват много остро, според мен това е грешно. Трябва да им се даде време..
Вече е отворил нова страница в живота си и не желае нищо да развали това .. Поставил си е за цел да изживее американската си мечта.
Чаатай: Плановете ми, свързани с Америка, ги имам от доста дълго време. Преди 4-5 години си казвах, че ако имам малко по-дълго свободно време ще отида в Америка, за да си развивам английския език. Защото за целта трябва да живееш там. От 2.5 месеца живея в Америка.. Едва наскоро се научих да живея там, да свикна с културата им, да си изградя нова среда.. Вземам професионално обучение и посещавам курсове, където подготвят актьори.. Тази година ще си купя къща. За далечното бъдеще планирам с единия си крак да съм там. Ще дойда да работя тук, но ще се връщам да живея там.
По време на разговора ни не навлизаме много в сърдечните дела, и аз хвърлям зара: „Е, брак, създаване на семейство, планове за деца“, но той го връща обратно:
Чаатай: „Сега съм фокусиран върху кариерата си, изобщо не е време да говорим за тези неща. Много рано е. Имам цели и неща, които искам да направя. Най-малкото, ще опитам късмета си в Америка. Не искам да бързам, наистина искам да вървя със сигурни стъпки. Ето защо първо искам да развивам себе си, след това ще опитам. Възрастта е моето предимство.“
Пътят към училище беше изпълнен с трудности В момента целта на Чаатай Улусой е да изгради своя живот между Истанбул и Лос Анжелис, но през първите години на университета придвижването от Авджълар до Bahcekoy е било доста трудно. Споделям, че на мен също ми беше дотегнало от географското местоположение на Bahcekoy. Той го обяснява така:
Чаатай: „Ходехме с три превозни средства. По това време метробусът беше до Cevizlibag. Слизах на Cevizlibag, с автобус до Zincirlikuyu, от там 42Т ли беше, 42М ли, на него се качвах. Пътят беше изморителен. По това време работех и като фотограф. На връщане от училище правех снимки в една агенция в Mecidiyekoy, за да изкарам джобни пари. Беше по времето, когато кандидатствах в Best Model.
В края на краищата Lakers е нашият регионален отбор
Чаатай Улусой много обича да играе баскетбол, казва че все още играе, когато намери време. Въпреки, че е близък приятел с баскетболиста Семих Ерден, обяснява, че не играе с професионалисти, като казва: „Той не играе с нас“. Когато споделя, че е отишъл в Лос Анжелис, аз го питам дали си е взел екип на Lakers, като Джак Никълсън. Отишъл на мача, за екип може би:
Чаатай: „Отидох на мача Lakers-Clippers. Много съм любопитен каква е атмосферата. Гледаш по телевизията, но всичко е по-голямо, огромно... шоуто, и т.н. Стигайки до темата за екипа, т.е. Lakers е нашият регионален отбор… Не обичам много да гледам спорт. Играя и футбол, все още ходя на мачове на стадион. Не намирам удоволствие в гледането, не знам защо. Дори приятелите ми не харесват този мой навик. Не ми доставя удоволствие да гледам, много повече обичам да играя.
Пътят към училище беше изпълнен с трудности В момента целта на Чаатай Улусой е да изгради своя живот между Истанбул и Лос Анжелис, но през първите години на университета придвижването от Авджълар до Bahcekoy е било доста трудно. Споделям, че на мен също ми беше дотегнало от географското местоположение на Bahcekoy. Той го обяснява така:
Чаатай: „Ходехме с три превозни средства. По това време метробусът беше до Cevizlibag. Слизах на Cevizlibag, с автобус до Zincirlikuyu, от там 42Т ли беше, 42М ли, на него се качвах. Пътят беше изморителен. По това време работех и като фотограф. На връщане от училище правех снимки в една агенция в Mecidiyekoy, за да изкарам джобни пари. Беше по времето, когато кандидатствах в Best Model.
В края на краищата Lakers е нашият регионален отбор
Чаатай Улусой много обича да играе баскетбол, казва че все още играе, когато намери време. Въпреки, че е близък приятел с баскетболиста Семих Ерден, обяснява, че не играе с професионалисти, като казва: „Той не играе с нас“. Когато споделя, че е отишъл в Лос Анжелис, аз го питам дали си е взел екип на Lakers, като Джак Никълсън. Отишъл на мача, за екип може би:
Чаатай: „Отидох на мача Lakers-Clippers. Много съм любопитен каква е атмосферата. Гледаш по телевизията, но всичко е по-голямо, огромно... шоуто, и т.н. Стигайки до темата за екипа, т.е. Lakers е нашият регионален отбор… Не обичам много да гледам спорт. Играя и футбол, все още ходя на мачове на стадион. Не намирам удоволствие в гледането, не знам защо. Дори приятелите ми не харесват този мой навик. Не ми доставя удоволствие да гледам, много повече обичам да играя.
Защо не Европа, а САЩ? Обяснява го така:
Чаатай: „Районът, в който останах, е много топъл и аз много обичам топлите места. Аз съм от Истанбул, майка ми е босненка, баща ми е имигрант от България, но Измир винаги е бил като мое второ родно място. Постоянно ходя, когато имам свободно време. Оприличавам го много на Лос Анжелис, място в Америка като Измир. Въздухът и хората ми действат много добре. Мисля, че ще е полезно и за работата. Взех такова решение. Оттук нататък, когато нямам проект, ще оставам там, да събирам енергия, после ще се връщам, тук работата е по-силна/въздействаща, по-амбициозна, с желание ще се захващам……“
Разбира се, ние не бихме могли да знаем досега какъв имидж сте си създали за Чаатай, но според мен ако той беше характер в някакъв филм, без никакви преувеличения щеше да бъде един много красив, млад, умен мъж, който инвестира в самия себе си и за когото кариерата е много важна..
Превод: Лили, Рени и Ани